Направо към съдържанието

Винфрид Ньот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винфрид Ньот
Winfried Nöth
германски философ и лингвист
Винфрид Ньот през октомври 2008 г.
Винфрид Ньот през октомври 2008 г.

Роден
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
Философия на XXI век
ИнтересиСемиотика
Научна дейност
ОбластЛингвистика
Работил вХумболтов университет на Берлин (1 юли 2014 – 31 март 2015)[1]

Уебсайтwww.uni-kassel.de/fb02/index.php?id=36530
Винфрид Ньот в Общомедия

Винфрид Ньот (на немски: Winfried Nöth, р. 12 септември 1944 г., Геролцхофен, Бавария, ФРГ) е германски англицист, лингвист и семиотик.

След като завършва средното си образование през 1963 г. в Брауншвайг, Винфрид Ньот следва в Мюнстер, Гент, Лисабон и Бохум (1965–1969) английска, френска и португалска филология. Получава докторска степен в Рурския университет в Бохум (1971) с дисертация, която бива отличена с наградата на университета. В Бохум се хабилитира през 1976 г. като асистент на проф. Валтер Кох, след това преподава в Бохум и Аахен, преди през 1978 г. да стане редовен професор по английско езикознание в Университета на Касел.

Като гост професор Винфрид Ньот преподава през 1985 г. в Университета на Уискънсин в Грийн Бей (САЩ) и през 1994 г. в Папския католически университет на Сао Пауло (Бразилия). От 1999 г. е директор на Научния център за културни изследвания на Университета в Касел и президент на Германското общество по семиотика (на немски: Deutsche Gesellschaft für Semiotik) [2].

Член е на редакционните колегии на списанията Intervalle. Schriften zur Kulturforschung (Касел) и The Public Journal of Semiotics (Торонто), както и на редакционните съвети на списанията Biosemiotics (Хайделберг), Bochumer Beitraege zur Semiotik (Бохум и Аахен), Carte semiotiche (Болоня), DeSigniS (Барселона и Буенос Айрес), etc: Empirische Text- und Kulturforschung (преди това: Zeitschrift fuer empirische Textforschung), Galaxia: Revista transdisciplinar de comunicacao. semiotica, cultura (Сао Пауло), Interdisciplinary Journal for Germanic Linguistics and Semiotic Analysis (Бъркли), Journal of Biosemiotics (Hauppauge, NY), Σημειωτικη: Sign Systems Studies (Тарту), Symbolon (Сиена), Visio (Квебек), 2K kultura i komunikacja (Вроцлав), The World Language of Key Visual: Computer Science, Humanities, Social Sciences (Бремен), Cibertextualidades (Порто).

Член е на редакционния съвет на Електронната енциклопедия на Чарлз Сандърс Пърс[3].

Винфрид Ньот и България

[редактиране | редактиране на кода]

През 2004 г. проф. Ньот участва в Международния форум „Софийски диалози“, организиран от Дома на науките за човека и обществото. Изданието на форума през 2004 г. е на тема „Около Умберто Еко: Знаци, репрезантации, интерпретации – европейската културна идентичност“.[4][5]

През септември 2006 г. проф. Ньот участва в 12-а международна ранноесенна школа по семиотика (Семиотика, образ и разказ), организирана от Югоизточноевропейския център за семиотични изследвания на Нов български университет[6][7].

  • Strukturen des Happenings. Hildesheim, New York: Olms, 1972 (Studia Semiotica, Series Practica, 4), 272 pp.
  • Semiotik: Eine Einführung mit Beispielen für Reklameanalysen. Tübingen: Niemeyer, 1975 (Anglistische Arbeitshefte, 4), 112 pp.
  • Dynamik semiotischer Systeme: Vom altenglischen Zauberspruch zum illustrierten Werbetext. Stuttgart: Metzler, 1977, vi + 204 pp.
  • Literatursemiotische Analysen – zu Lewis Carrolls Alice-Büchern. Tübingen: Narr, 1980 (Kodikas/Code Supplement, 5), 106 pp.
  • Handbuch der Semiotik. Stuttgart: Metzler, 1985, xxi + 560 pp. (2-ро, изцяло преработено изд. Metzler, Stuttgart/Weimar 2000, xii + 668pp.).
    • Handbook of Semiotics. Bloomington, Indianapolis: Indiana Univ. Press, 1990 (=Advances in Semiotics), xii + 576 pp.
    • Pirucnik semiotike: Drugo, posve novopreradeno i prosireno izdanje. Trad. Ante Stamac. Zagreb: Ceres (=Biblioteca Teorija; Knjiga prva), 2004, xxii + 668pp.
    • Semiotik [=Bahasa translation of Handbook of Semiotics]. Trad. Dharmojo, Jumadi, Eti Setiawat, Aleda Mawene, ed. Abdul Syukur Ibrahim. Surabaya (Indonesia): Airlangga University Press, 2006.
  • Panorama da semiotica de Platao a Peirce. Sao Paulo: AnnaBlume, 1995 (=Serie universidade 33), 154 pp.
  • A semiotica no seculo XX. Sao Paulo: AnnaBlume (=Colecao E 5), 1996, 314 pp.
  • (в съавторство с Лусия Сантаела) Imagem: cognicao, semiotica, media. Sao Paulo: Iluminuras, 1998, 224 pp.
    • (в съавторство с Лусия Сантаела) Imagen: Comunicacion, semiotica y medios. Trad. Roque Graciano. Kassel: Reichenberger (= Problemata literaria, 55), 2003, viii + 238pp.
  • (в съавторство с Лусия Сантаела) Semiotica: Bibliografia comentada. Sao Paulo: Experimento, 1999, 222 pp.
  • (в съавторство с Лусия Сантаела) Comunicacao e semiotica. Sao Paulo: Hacker, 2004.
  • (в съавторство с Нина Бишара и Брита Найцел) Mediale Selbstreferenz: Grundlagen und Fallstudien zu Werbung, Computerspiel und Comics. Köln: Halem, 2008, 248 pp.
  • (в съавторство с Лусия Сантаела) Estrategias semioticas da publicidade. Sao Paulo: Cengage, 2010, 292 pp.